25 нояб. 2007 г., 18:58

Любов.

1.4K 1 9

Уверено тръгнах към тебе, Любов.
Душата ми тихо пред теб коленичи.
Не пронизвай с кинжали и мойто сърце.
Истина има ли... Вяра, къде си?
Знам, че по пътя ти има капан...
Светъл лъч от звезда ще ми свети.
Пътят ни води към ад или рай…
Ще завардиш ли всички пътеки?
В пламък изгарям, а ти във пожар.
Тръгнем ли смело, Тя ще ни следва.
Извор ще има, и тръни, и кал...
Само Вярата в мен не отнемай!
                                                    24.11.07г

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...