Nov 25, 2007, 6:58 PM

Любов.

  Poetry » Love
1.5K 1 9

Уверено тръгнах към тебе, Любов.
Душата ми тихо пред теб коленичи.
Не пронизвай с кинжали и мойто сърце.
Истина има ли... Вяра, къде си?
Знам, че по пътя ти има капан...
Светъл лъч от звезда ще ми свети.
Пътят ни води към ад или рай…
Ще завардиш ли всички пътеки?
В пламък изгарям, а ти във пожар.
Тръгнем ли смело, Тя ще ни следва.
Извор ще има, и тръни, и кал...
Само Вярата в мен не отнемай!
                                                    24.11.07г

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...