vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
Nov 25, 2007, 6:58 PM

Любов.

  Poetry » Love
1.4K 1 9

Уверено тръгнах към тебе, Любов.
Душата ми тихо пред теб коленичи.
Не пронизвай с кинжали и мойто сърце.
Истина има ли... Вяра, къде си?
Знам, че по пътя ти има капан...
Светъл лъч от звезда ще ми свети.
Пътят ни води към ад или рай…
Ще завардиш ли всички пътеки?
В пламък изгарям, а ти във пожар.
Тръгнем ли смело, Тя ще ни следва.
Извор ще има, и тръни, и кал...
Само Вярата в мен не отнемай!
                                                    24.11.07г

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0