14 мая 2007 г., 23:21

Любов

1.1K 0 0
Ако някога не съм до
тебе вече!
Ти търси ме в капките
от пролетният дъжд!
Ако някога не съм при
тебе вече!
Потърси ме във шума от
падащите есенни листа!
Аз ще бъда в аромата от
цъфтящите дървета!
И ще съм във летните
горещи нощи!
И ще нося спомена от падаща
снежинка,
паднала, изгубена за миг!
Аз ще бъда там, където е
сърцето!
Където всяка болка, всяка обич,
всеки спомен,
ще носят името: любов! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...