14.05.2007 г., 23:21

Любов

1.1K 0 0
Ако някога не съм до
тебе вече!
Ти търси ме в капките
от пролетният дъжд!
Ако някога не съм при
тебе вече!
Потърси ме във шума от
падащите есенни листа!
Аз ще бъда в аромата от
цъфтящите дървета!
И ще съм във летните
горещи нощи!
И ще нося спомена от падаща
снежинка,
паднала, изгубена за миг!
Аз ще бъда там, където е
сърцето!
Където всяка болка, всяка обич,
всеки спомен,
ще носят името: любов! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...