May 14, 2007, 11:21 PM

Любов

Poetry

1.1K 0 0

Ако някога не съм до
тебе вече!
Ти търси ме в капките
от пролетният дъжд!
Ако някога не съм при
тебе вече!
Потърси ме във шума от
падащите есенни листа!
Аз ще бъда в аромата от
цъфтящите дървета!
И ще съм във летните
горещи нощи!
И ще нося спомена от падаща
снежинка,
паднала, изгубена за миг!
Аз ще бъда там, където е
сърцето!
Където всяка болка, всяка обич,
всеки спомен,
ще носят името: любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0