May 14, 2007, 11:21 PM

Любов

Poetry

1.1K 0 0

Ако някога не съм до
тебе вече!
Ти търси ме в капките
от пролетният дъжд!
Ако някога не съм при
тебе вече!
Потърси ме във шума от
падащите есенни листа!
Аз ще бъда в аромата от
цъфтящите дървета!
И ще съм във летните
горещи нощи!
И ще нося спомена от падаща
снежинка,
паднала, изгубена за миг!
Аз ще бъда там, където е
сърцето!
Където всяка болка, всяка обич,
всеки спомен,
ще носят името: любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0