1 нояб. 2009 г., 21:13

Любов

1.7K 0 29

Аз се връщам при теб. У дома.

В тишината надежда ще светне.

Знам, че чакаш. Ти чакаш сама!

Отвори ми,  аз нося вълшебство.

 

Аз ти нося безброй чудеса,

скрил във шепи море от човечност

и подарък  - добрата луна,

дето свети през цялата вечност.

 

Виж, на прага посипах звезди,

та по този килим да излезеш!

Отвори ми! Недей се сърди!

Аз ти нося любов, пълна с нежност…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...