1 нояб. 2009 г., 21:13

Любов

1.7K 0 29

Аз се връщам при теб. У дома.

В тишината надежда ще светне.

Знам, че чакаш. Ти чакаш сама!

Отвори ми,  аз нося вълшебство.

 

Аз ти нося безброй чудеса,

скрил във шепи море от човечност

и подарък  - добрата луна,

дето свети през цялата вечност.

 

Виж, на прага посипах звезди,

та по този килим да излезеш!

Отвори ми! Недей се сърди!

Аз ти нося любов, пълна с нежност…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...