Аз се връщам при теб. У дома.
В тишината надежда ще светне.
Знам, че чакаш. Ти чакаш сама!
Отвори ми, аз нося вълшебство.
Аз ти нося безброй чудеса,
скрил във шепи море от човечност
и подарък - добрата луна,
дето свети през цялата вечност.
Виж, на прага посипах звезди,
та по този килим да излезеш!
Отвори ми! Недей се сърди!
Аз ти нося любов, пълна с нежност…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
