1.11.2009 г., 21:13

Любов

1.7K 0 29

Аз се връщам при теб. У дома.

В тишината надежда ще светне.

Знам, че чакаш. Ти чакаш сама!

Отвори ми,  аз нося вълшебство.

 

Аз ти нося безброй чудеса,

скрил във шепи море от човечност

и подарък  - добрата луна,

дето свети през цялата вечност.

 

Виж, на прага посипах звезди,

та по този килим да излезеш!

Отвори ми! Недей се сърди!

Аз ти нося любов, пълна с нежност…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...