Аз се връщам при теб. У дома.
В тишината надежда ще светне.
Знам, че чакаш. Ти чакаш сама!
Отвори ми, аз нося вълшебство.
Аз ти нося безброй чудеса,
скрил във шепи море от човечност
и подарък - добрата луна,
дето свети през цялата вечност.
Виж, на прага посипах звезди,
та по този килим да излезеш!
Отвори ми! Недей се сърди!
Аз ти нося любов, пълна с нежност…
© Ивайло Цанов Всички права запазени
Простичко и истинско.