Любов...
ЛЮБОВ…
За тебе е приключила. За него – недовършена…
И тайничко копнежът му се удря в мисълта.
Избива през очите му. В прозрачните мехурчета
(на бирата във чашата). Трепереща ръка…
посяга към цигарата. Цигарата – към устните.
И облакът от дим лети с надежда…все към теб.
Защото всичко друго самота, и глад, и пустош е…
Завръща се за миг поне в света си на момче.
Изгряваш във очите му и светиш там до пръсване,
наивна по момичешки за тази светлина.
За тебе е приключила, за него – недовършена,
удавена във спомени и чувство за вина
а ти, неподозираща, вървиш така през дните си…
А той се спъва в упреци, към себе си суров,
в юмруци стиснал тъжната и гола своя истина –
приключила, но още недовършена любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
