21 дек. 2008 г., 09:27

Любов

1.1K 0 1

Стая – без прозорци и врата,

просто празни четири стени

и таван – без комин... в стаята

маса с два стола, а на тях – аз и ти.

 

Просто седим... и мълчим,

две цигари горят, а димът –

издига се и пак спада – без комин,

къде ще иде. Отделени от света,

 

просто седим... и пак мълчим

и чакаме да ни обвие – димът.

Задушаваме се, но търпим,

обещанието не се разваля...

 

Ще седим... и ще търпим,

докато някой не наруши тишината,

но не ще съм аз, едва ли ти,

тогава просто ще търпим мъглата,

 

избор няма – просто празни

четири стени – и таван... без комин,

изход няма - без прозорци и врата,

само този непосилен дим.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааас Ааас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...