21.12.2008 г., 9:27

Любов

1.1K 0 1

Стая – без прозорци и врата,

просто празни четири стени

и таван – без комин... в стаята

маса с два стола, а на тях – аз и ти.

 

Просто седим... и мълчим,

две цигари горят, а димът –

издига се и пак спада – без комин,

къде ще иде. Отделени от света,

 

просто седим... и пак мълчим

и чакаме да ни обвие – димът.

Задушаваме се, но търпим,

обещанието не се разваля...

 

Ще седим... и ще търпим,

докато някой не наруши тишината,

но не ще съм аз, едва ли ти,

тогава просто ще търпим мъглата,

 

избор няма – просто празни

четири стени – и таван... без комин,

изход няма - без прозорци и врата,

само този непосилен дим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааас Ааас Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...