Любов

2 мар. 2009 г., 12:46

Поэзия » Любовная

1032 0 2

Любов

Животът тихо угасва,

свещта догаря едва,

само стон се чува от болна глава,

болният пъшка - умира сега.

Покрусен от болест голяма,

покрусен от болест всестрашна,

покрусен от болест убийствена,

покрусен от любов.

Умира той бавно

и гърчи се много безславно.

Но защо му е тук слава,

той нали ще умре,

нали Богу дух ще даде.

И все пак слава да би имал,

той би горд за Рая заминал.

Но той остана сам с таз любов горчива,

от която сега си отива.

Да, имаше той чест,

но щом влюби се -

от него тя изпари се.

И така, влюбен глупак си остана

и пътя към Рая захвана...

21.04.2006 Кирил Кирилов

Moncheva (Моника Угренова)

2012-08-20T15:00:30+03:00

Истинско е... често така се случва...
Браво, Кире !
Станчева65 (Галя Станчева)

2009-03-02T14:43:53+02:00

Браво !Много ми хареса.Докосна душата ми!