Mar 2, 2009, 12:46 PM

Любов 

  Poetry » Love
1030 0 2
 

 

 

Любов

 

 

Животът тихо угасва,

свещта догаря едва,

само стон се чува от болна глава,

болният пъшка - умира сега.

 

Покрусен от болест голяма,

покрусен от болест всестрашна,

покрусен от болест убийствена,

покрусен от любов.

 

Умира той бавно

и гърчи се много безславно.

Но защо му е тук слава,

той нали ще умре,

нали Богу дух ще даде.

 

И все пак слава да би имал,

той би горд за Рая заминал.

Но той остана сам  с таз любов горчива,

от която сега си отива.

 

Да, имаше той чест,

но щом влюби се -

от него тя изпари се.

 

 

И така, влюбен глупак  си остана

и пътя към Рая захвана...

21.04.2006                                                           Кирил Кирилов

© Кирил Кирилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??