Любов
Любов
Животът тихо угасва,
свещта догаря едва,
само стон се чува от болна глава,
болният пъшка - умира сега.
Покрусен от болест голяма,
покрусен от болест всестрашна,
покрусен от болест убийствена,
покрусен от любов.
Умира той бавно
и гърчи се много безславно.
Но защо му е тук слава,
той нали ще умре,
нали Богу дух ще даде.
И все пак слава да би имал,
той би горд за Рая заминал.
Но той остана сам с таз любов горчива,
от която сега си отива.
Да, имаше той чест,
но щом влюби се -
от него тя изпари се.
И така, влюбен глупак си остана
и пътя към Рая захвана...
21.04.2006 Кирил Кирилов
© Кирил Кирилов All rights reserved.
