Любов
Любов! – до гроб ще те наричам,
че ти си дяволски красива.
В любов на друга ли се вричам –
ще виждам теб у всяка Дива.
И аз ще стана твоя спомен,
когато друг ще заобичаш.
В съня ще идвам тук, бездомен,
а ти към мен ще се затичаш.
Сърце пред тебе ще разкрия:
изгарям пак на твойта клада
и сякаш някаква магия
във старостта ни прави млади.
Седим и спомените нищим:
в ума ми все пак нещо влиза -
в иглата вдявам бяла нишка,
ти шиеш копче в мойта риза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
