Любов! – до гроб ще те наричам,
че ти си дяволски красива.
В любов на друга ли се вричам –
ще виждам теб у всяка Дива.
И аз ще стана твоя спомен,
когато друг ще заобичаш.
В съня ще идвам тук, бездомен,
а ти към мен ще се затичаш.
Сърце пред тебе ще разкрия:
изгарям пак на твойта клада
и сякаш някаква магия
във старостта ни прави млади.
Седим и спомените нищим:
в ума ми все пак нещо влиза -
в иглата вдявам бяла нишка,
ти шиеш копче в мойта риза.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
