14 апр. 2009 г., 20:51

Любов

1.2K 0 2

Вълшебница си ти една,

сбъдна ми добра мечта.

Романс голям ми подари,

със щастие огромно ме дари.

 

Любов се туй нарича,

човек на другиму се врича.

Лицата тя ни озарява

и сърцата наши сгрява.

 

Ти прекрасна си ми фея,

отведе двама ни на кея.

Звезди блестящи да броим,

душите наши да сближим.

 

Любов, като пенливо вино,

обичахме се ние диво.

Така годините минават

и двамата семейство стават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...