Вълшебница си ти една,
сбъдна ми добра мечта.
Романс голям ми подари,
със щастие огромно ме дари.
Любов се туй нарича,
човек на другиму се врича.
Лицата тя ни озарява
и сърцата наши сгрява.
Ти прекрасна си ми фея,
отведе двама ни на кея.
Звезди блестящи да броим,
душите наши да сближим.
Любов, като пенливо вино,
обичахме се ние диво.
Така годините минават
и двамата семейство стават.
© Калина Петрова Все права защищены