14 апр. 2009 г., 20:51

Любов

1.3K 0 2

Вълшебница си ти една,

сбъдна ми добра мечта.

Романс голям ми подари,

със щастие огромно ме дари.

 

Любов се туй нарича,

човек на другиму се врича.

Лицата тя ни озарява

и сърцата наши сгрява.

 

Ти прекрасна си ми фея,

отведе двама ни на кея.

Звезди блестящи да броим,

душите наши да сближим.

 

Любов, като пенливо вино,

обичахме се ние диво.

Така годините минават

и двамата семейство стават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...