Вълшебница си ти една,
сбъдна ми добра мечта.
Романс голям ми подари,
със щастие огромно ме дари.
Любов се туй нарича,
човек на другиму се врича.
Лицата тя ни озарява
и сърцата наши сгрява.
Ти прекрасна си ми фея,
отведе двама ни на кея.
Звезди блестящи да броим,
душите наши да сближим.
Любов, като пенливо вино,
обичахме се ние диво.
Така годините минават
и двамата семейство стават.
© Калина Петрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
