Вълшебница си ти една,
сбъдна ми добра мечта.
Романс голям ми подари,
със щастие огромно ме дари.
Любов се туй нарича,
човек на другиму се врича.
Лицата тя ни озарява
и сърцата наши сгрява.
Ти прекрасна си ми фея,
отведе двама ни на кея.
Звезди блестящи да броим,
душите наши да сближим.
Любов, като пенливо вино,
обичахме се ние диво.
Така годините минават
и двамата семейство стават.
© Калина Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
