Вълшебница си ти една,
сбъдна ми добра мечта.
Романс голям ми подари,
със щастие огромно ме дари.
Любов се туй нарича,
човек на другиму се врича.
Лицата тя ни озарява
и сърцата наши сгрява.
Ти прекрасна си ми фея,
отведе двама ни на кея.
Звезди блестящи да броим,
душите наши да сближим.
Любов, като пенливо вино,
обичахме се ние диво.
Така годините минават
и двамата семейство стават.
© Калина Петрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
