14.04.2009 г., 20:51

Любов

1.2K 0 2

Вълшебница си ти една,

сбъдна ми добра мечта.

Романс голям ми подари,

със щастие огромно ме дари.

 

Любов се туй нарича,

човек на другиму се врича.

Лицата тя ни озарява

и сърцата наши сгрява.

 

Ти прекрасна си ми фея,

отведе двама ни на кея.

Звезди блестящи да броим,

душите наши да сближим.

 

Любов, като пенливо вино,

обичахме се ние диво.

Така годините минават

и двамата семейство стават.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...