14.04.2009 г., 20:51

Любов

1.2K 0 2

Вълшебница си ти една,

сбъдна ми добра мечта.

Романс голям ми подари,

със щастие огромно ме дари.

 

Любов се туй нарича,

човек на другиму се врича.

Лицата тя ни озарява

и сърцата наши сгрява.

 

Ти прекрасна си ми фея,

отведе двама ни на кея.

Звезди блестящи да броим,

душите наши да сближим.

 

Любов, като пенливо вино,

обичахме се ние диво.

Така годините минават

и двамата семейство стават.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...