26 мар. 2011 г., 16:33

Любов

830 0 1

    ЛЮБОВ

                                                                                 “Сто образа променя любовта ми,

                                                                                   но не отслабва и не спира тя.

                                                                                   Ако утихне някога, спомни си,

                                                                                   че е дълбока тихата вода.”

                                                                                             Петьофи

 

Обичам те аз страстно, до полуда,

сърцето ми ту стене, ту царува.

Любов неукротена ден и нощ сънува,

към тебе как се лута и пътува.

 

Дали във чужди влак се е качила,

дали по пътя сив се е стопила?

Дали на рамото ти кротко ще отдъхне

или кат волна птичка нейде ще изхвръкне?

 

Обиждана, оплюта, унизена,

но въпреки това - неопетнена.

Не чува разума какво диктува,

не е научена да се преструва.

 

Изгубила е бляскавата си одежда,

същинска Пепеляшка тя изглежда.

Издраскана и уморена –

но горда си, Любов, непобедена!

 

Понякога си крехка, нежна самодива,

понякога – свирепа котка, зла и дива.

Но нека вечно да си жива –

не давай на сърцето да унива!

 

За раните жестоки ти нехаеш,

за своя мил копнееш и мечтаеш

и трябва щастието да се изстрада,

а чистата любов му е награда.

 

И точно ти не трябва да прощаваш,

и точно ти – недей да се предаваш!

Родена си вълшебство да създаваш –

родена си, Любов, да побеждаваш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много затрогващо.Поздрав!
    Само една забележка-Любовта ВИНАГИ прощава!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...