ЛЮБОВ

                                                                                 “Сто образа променя любовта ми,

                                                                                   но не отслабва и не спира тя.

                                                                                   Ако утихне някога, спомни си,

                                                                                   че е дълбока тихата вода.”

                                                                                             Петьофи

Обичам те аз страстно, до полуда,

сърцето ми ту стене, ту царува.

Любов неукротена ден и нощ сънува,

към тебе как се лута и пътува.

Дали във чужди влак се е качила,

дали по пътя сив се е стопила?

Дали на рамото ти кротко ще отдъхне

или кат волна птичка нейде ще изхвръкне?

Обиждана, оплюта, унизена,

но въпреки това - неопетнена.

Не чува разума какво диктува,

не е научена да се преструва.

Изгубила е бляскавата си одежда,

същинска Пепеляшка тя изглежда.

Издраскана и уморена –

но горда си, Любов, непобедена!

Понякога си крехка, нежна самодива,

понякога – свирепа котка, зла и дива.

Но нека вечно да си жива –

не давай на сърцето да унива!

За раните жестоки ти нехаеш,

за своя мил копнееш и мечтаеш

и трябва щастието да се изстрада,

а чистата любов му е награда.

И точно ти не трябва да прощаваш,

и точно ти – недей да се предаваш!

Родена си вълшебство да създаваш –

родена си, Любов, да побеждаваш!