27 сент. 2012 г., 10:52

Любов

731 0 0

Тя беше толкова красива,

нежна и игрива!

Всички вярваха в следата,

която се остави на земята.

 

Тя беше чиста и неопетнена,

с парче от теб и мен съединена.

Дива и изгаряща преди,

а сега - къде е тя, кажи!


Какво направих, не разбрах,
аз  вярвах само в теб и  в нас.

Къде остана ти сега, забрави ли я?!

Изчезна твоята следа...

 

Мислих, че нашата любов ще бъде вечна,

завинаги ще блика в нашите сърца,

но ето – няма я сега,

изгори ти  моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...