Sep 27, 2012, 10:52 AM

Любов

  Poetry » Love
733 0 0

Тя беше толкова красива,

нежна и игрива!

Всички вярваха в следата,

която се остави на земята.

 

Тя беше чиста и неопетнена,

с парче от теб и мен съединена.

Дива и изгаряща преди,

а сега - къде е тя, кажи!


Какво направих, не разбрах,
аз  вярвах само в теб и  в нас.

Къде остана ти сега, забрави ли я?!

Изчезна твоята следа...

 

Мислих, че нашата любов ще бъде вечна,

завинаги ще блика в нашите сърца,

но ето – няма я сега,

изгори ти  моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...