27.09.2012 г., 10:52

Любов

730 0 0

Тя беше толкова красива,

нежна и игрива!

Всички вярваха в следата,

която се остави на земята.

 

Тя беше чиста и неопетнена,

с парче от теб и мен съединена.

Дива и изгаряща преди,

а сега - къде е тя, кажи!


Какво направих, не разбрах,
аз  вярвах само в теб и  в нас.

Къде остана ти сега, забрави ли я?!

Изчезна твоята следа...

 

Мислих, че нашата любов ще бъде вечна,

завинаги ще блика в нашите сърца,

но ето – няма я сега,

изгори ти  моята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...