6 мар. 2011 г., 20:55

Любов

834 0 0

Спомняш ли си този миг,

когато със силен вик

крещях аз до полуда,

че по теб съм луда?

 

Помниш ли любовта ми ти голяма,

че не стигна тя за двама?

Твоят поглед ме пленява

и надежди все ми дава.

 

Ах, надеждата голяма,

че ще бъдем с тебе двама.

Любовта ли е измама,

или за нея време няма?

 

За миг опитай да се спреш

и любовта да разбереш,

че всичко някак остарява,

че всичко побелява,

но любовта остава

и всичко опрощава!

 

Глупачка може би съм аз,

че името ти крещя на глас.

Кога и как в теб се влюбих,

кога и как по теб ума си аз загубих?

 

С какво заслужих аз да страдам

и на колене да ти падам?

Само красотата ти ли ме плени,

или се крие и друго зад сините ти очи?

 

01.06.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....