6 мар. 2011 г., 20:55

Любов

837 0 0

Спомняш ли си този миг,

когато със силен вик

крещях аз до полуда,

че по теб съм луда?

 

Помниш ли любовта ми ти голяма,

че не стигна тя за двама?

Твоят поглед ме пленява

и надежди все ми дава.

 

Ах, надеждата голяма,

че ще бъдем с тебе двама.

Любовта ли е измама,

или за нея време няма?

 

За миг опитай да се спреш

и любовта да разбереш,

че всичко някак остарява,

че всичко побелява,

но любовта остава

и всичко опрощава!

 

Глупачка може би съм аз,

че името ти крещя на глас.

Кога и как в теб се влюбих,

кога и как по теб ума си аз загубих?

 

С какво заслужих аз да страдам

и на колене да ти падам?

Само красотата ти ли ме плени,

или се крие и друго зад сините ти очи?

 

01.06.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...