6.03.2011 г., 20:55

Любов

832 0 0

Спомняш ли си този миг,

когато със силен вик

крещях аз до полуда,

че по теб съм луда?

 

Помниш ли любовта ми ти голяма,

че не стигна тя за двама?

Твоят поглед ме пленява

и надежди все ми дава.

 

Ах, надеждата голяма,

че ще бъдем с тебе двама.

Любовта ли е измама,

или за нея време няма?

 

За миг опитай да се спреш

и любовта да разбереш,

че всичко някак остарява,

че всичко побелява,

но любовта остава

и всичко опрощава!

 

Глупачка може би съм аз,

че името ти крещя на глас.

Кога и как в теб се влюбих,

кога и как по теб ума си аз загубих?

 

С какво заслужих аз да страдам

и на колене да ти падам?

Само красотата ти ли ме плени,

или се крие и друго зад сините ти очи?

 

01.06.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...