Mar 6, 2011, 8:55 PM

Любов

  Poetry » Love
831 0 0

Спомняш ли си този миг,

когато със силен вик

крещях аз до полуда,

че по теб съм луда?

 

Помниш ли любовта ми ти голяма,

че не стигна тя за двама?

Твоят поглед ме пленява

и надежди все ми дава.

 

Ах, надеждата голяма,

че ще бъдем с тебе двама.

Любовта ли е измама,

или за нея време няма?

 

За миг опитай да се спреш

и любовта да разбереш,

че всичко някак остарява,

че всичко побелява,

но любовта остава

и всичко опрощава!

 

Глупачка може би съм аз,

че името ти крещя на глас.

Кога и как в теб се влюбих,

кога и как по теб ума си аз загубих?

 

С какво заслужих аз да страдам

и на колене да ти падам?

Само красотата ти ли ме плени,

или се крие и друго зад сините ти очи?

 

01.06.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...