Любов
Ах любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си любов неутeшима,
проплакваш и кървиш...
Нима са толкова сърдита и чуплива?
Но все до мен вървиш и пак вървиш...
И влюбено ми е, съвсем критично..
и някак даже артистично...
В посевките на светлия ти цвят...
И може би си някак няма, Любов, безгласна..
Любов – въздишка, Любов – копнеж неизживян...
Защо си толкова ти любов тъй властна?
Защо душата ми е пламък, угаснал пламък неразбран...?
Но ти си толкова прекрасна!
В един живот, живот неизживян...
Бленувам, и моля те сърдечно, прости ми слабостта...
Нима съм толкова различна, превърнала се в тишина?
И надали ще срещна тоя зов вековен,
разбунил смелите сърца...
Но ще те търся моя обич вечна,
разбила се отчаяна вълна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Eva Filth Все права защищены
