Любов
Ах любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си любов неутeшима,
проплакваш и кървиш...
Нима са толкова сърдита и чуплива?
Но все до мен вървиш и пак вървиш...
И влюбено ми е, съвсем критично..
и някак даже артистично...
В посевките на светлия ти цвят...
И може би си някак няма, Любов, безгласна..
Любов – въздишка, Любов – копнеж неизживян...
Защо си толкова ти любов тъй властна?
Защо душата ми е пламък, угаснал пламък неразбран...?
Но ти си толкова прекрасна!
В един живот, живот неизживян...
Бленувам, и моля те сърдечно, прости ми слабостта...
Нима съм толкова различна, превърнала се в тишина?
И надали ще срещна тоя зов вековен,
разбунил смелите сърца...
Но ще те търся моя обич вечна,
разбила се отчаяна вълна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Eva Filth Всички права запазени
