20 мая 2018 г., 13:20  

Любов

1.2K 5 5

Любов, любов, дойде при мен

в нечакан ден, в нечакан час!
Хвалебствен стих написах аз,

от твоя образ запленен!

 

От обич си родена ти,

в незнайни древни времена!

Невидимите семена

засяваш в нашите мечти!

 

По пътищата с теб вървях –

на длъж и шир обходих свят –

видях градини с чуден цвят...

И твоя двойствен лик възпях!

 

Обикнах те, любов, любов,

за цял живот – от младостта...

Безсмъртие към вечността

ти носиш с твоя мощен зов!

 

22,20 ч., 16 март 2018

 

Иван Митов

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...