20.05.2018 г., 13:20  

Любов

1.2K 5 5

Любов, любов, дойде при мен

в нечакан ден, в нечакан час!
Хвалебствен стих написах аз,

от твоя образ запленен!

 

От обич си родена ти,

в незнайни древни времена!

Невидимите семена

засяваш в нашите мечти!

 

По пътищата с теб вървях –

на длъж и шир обходих свят –

видях градини с чуден цвят...

И твоя двойствен лик възпях!

 

Обикнах те, любов, любов,

за цял живот – от младостта...

Безсмъртие към вечността

ти носиш с твоя мощен зов!

 

22,20 ч., 16 март 2018

 

Иван Митов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...