May 20, 2018, 1:20 PM  

Любов

1.2K 5 5

Любов, любов, дойде при мен

в нечакан ден, в нечакан час!
Хвалебствен стих написах аз,

от твоя образ запленен!

 

От обич си родена ти,

в незнайни древни времена!

Невидимите семена

засяваш в нашите мечти!

 

По пътищата с теб вървях –

на длъж и шир обходих свят –

видях градини с чуден цвят...

И твоя двойствен лик възпях!

 

Обикнах те, любов, любов,

за цял живот – от младостта...

Безсмъртие към вечността

ти носиш с твоя мощен зов!

 

22,20 ч., 16 март 2018

 

Иван Митов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...