May 20, 2018, 1:20 PM  

Любов

1.2K 5 5

Любов, любов, дойде при мен

в нечакан ден, в нечакан час!
Хвалебствен стих написах аз,

от твоя образ запленен!

 

От обич си родена ти,

в незнайни древни времена!

Невидимите семена

засяваш в нашите мечти!

 

По пътищата с теб вървях –

на длъж и шир обходих свят –

видях градини с чуден цвят...

И твоя двойствен лик възпях!

 

Обикнах те, любов, любов,

за цял живот – от младостта...

Безсмъртие към вечността

ти носиш с твоя мощен зов!

 

22,20 ч., 16 март 2018

 

Иван Митов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...