9 апр. 2025 г., 10:57

Любов

357 0 0

Любов

 

Вървя по прашните улици и мисля за теб.
Очите ми търсят теб, а сърцето ми е празно и боли.
Срещам различни хора, а те ме гледат с отворени очи и питат:
"Защо си сама? Къде е любовта?"

Срещам те, но ти си студен, леден, погледът ти ме пронизва.
Очите ти празни ме гледат, сърцето ти спря за мен да тупти.
Ти забрави за мен.

Не искам да страдам, не искам да плача, не мога да спра –
все едно да умра.
Не искам да съм сама, но какво да правя? Няма я любовта.
На друг не искам да се доверя, защото може би от страх ще умра.

Сега съм тъжна, потънала в мрак и сълзи. Всичко ме боли,
и вече не чуваш ти.
Какво ще правя? Как ще живея и как ще се смея?
Как да продължа напред и да потърся лек?
Как да те мразя и как да спра да те обичам?
Все едно да спра да дишам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...