Любов
Любов
Вървя по прашните улици и мисля за теб.
Очите ми търсят теб, а сърцето ми е празно и боли.
Срещам различни хора, а те ме гледат с отворени очи и питат:
"Защо си сама? Къде е любовта?"
Срещам те, но ти си студен, леден, погледът ти ме пронизва.
Очите ти празни ме гледат, сърцето ти спря за мен да тупти.
Ти забрави за мен.
Не искам да страдам, не искам да плача, не мога да спра –
все едно да умра.
Не искам да съм сама, но какво да правя? Няма я любовта.
На друг не искам да се доверя, защото може би от страх ще умра.
Сега съм тъжна, потънала в мрак и сълзи. Всичко ме боли,
и вече не чуваш ти.
Какво ще правя? Как ще живея и как ще се смея?
Как да продължа напред и да потърся лек?
Как да те мразя и как да спра да те обичам?
Все едно да спра да дишам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дария Всички права запазени