Вървя по прашните улици и мисля за теб.
Очите ми търсят теб, а сърцето ми е празно и боли.
Срещам различни хора, а те ме гледат с отворени очи и питат:
"Защо си сама? Къде е любовта?"
Срещам те, но ти си студен, леден, погледът ти ме пронизва.
Очите ти празни ме гледат, сърцето ти спря за мен да тупти.
Ти забрави за мен.
Не искам да страдам, не искам да плача, не мога да спра –
все едно да умра.
Не искам да съм сама, но какво да правя? Няма я любовта.
На друг не искам да се доверя, защото може би от страх ще умра.
Сега съм тъжна, потънала в мрак и сълзи. Всичко ме боли, ...