Потънало в облачния мрак, моето сърце се бори със тъгата. И след всяка загуба бавно стичат ми се сълзите. Наранен е техния тънък слух от тишината, но не ме интересува и колко осакатени са им душите.
Мълнии раздират небето, остана недоизпята моята болка и капка кръв намокри ми лицето. Удавят се лъчи последни в морето.
Любовта беше сграбчена от реалността и ноктите на злото закрепиха се и в нейното сърце. Разбра колко безпомощна е срещу подлостта, но усмивката не потъна в уплашеното й лице.
Заведена бе дълбоко в тъмнината. Завист обзе мисълта й. Разказаха й колко мразена е от светлината.
В красивата лъжа не повярва Любовта. Вярата помогна й да разбие ключа!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.