6.08.2007 г., 21:44 ч.

Любов 

  Поезия
576 1 1
Потънало в облачния мрак,
моето сърце се бори със тъгата.
И след всяка загуба бавно стичат ми се сълзите.
Наранен е техния тънък слух от тишината,
но не ме интересува и колко осакатени са им душите.

Мълнии раздират небето,
остана недоизпята моята болка
и капка кръв намокри ми лицето.
Удавят се лъчи последни в морето.

Любовта беше сграбчена от реалността
и ноктите на злото закрепиха се и в нейното сърце.
Разбра колко безпомощна е срещу подлостта,
но усмивката не потъна в уплашеното й лице.

Заведена бе дълбоко в тъмнината.
Завист обзе мисълта й.
Разказаха й колко мразена е от светлината.

В красивата лъжа не повярва Любовта.
Вярата помогна й да разбие ключа!

© Слава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??