16 окт. 2007 г., 11:17

Любов 

  Поэзия
960 0 27
         Защото от любов не се умира,
          за нея трябва да живееш...
          Но тя капризна е... Сама избира...
          ще жънеш болка, ако я посееш

          в душата си! Тя не е стайно цвете!
          И подозирам, че е месоядна...
          Като тайфун живота ми помете...
          Разглезена... Непостоянна...

          
          Изгаря... И изпепелява...
          Сами вървим към светлата и клада!
          Връхлита... И опустошава
          душите без пощада...


           Защото е по-силна от магия,
           сега пред нея се смирявам...
           Дори след огнената и стихия
           да бъда само пепел от пожара...
    

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??