Oct 16, 2007, 11:17 AM

Любов

  Poetry
1.1K 0 27
         Защото от любов не се умира,
          за нея трябва да живееш...
          Но тя капризна е... Сама избира...
          ще жънеш болка, ако я посееш

          в душата си! Тя не е стайно цвете!
          И подозирам, че е месоядна...
          Като тайфун живота ми помете...
          Разглезена... Непостоянна...

          
          Изгаря... И изпепелява...
          Сами вървим към светлата и клада!
          Връхлита... И опустошава
          душите без пощада...


           Защото е по-силна от магия,
           сега пред нея се смирявам...
           Дори след огнената и стихия
           да бъда само пепел от пожара...
    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...