25 окт. 2008 г., 10:27

Любов аз никога не прося 

  Поэзия » Любовная
1088 1 12
Стоиш пред мен, навел глава.
Ръцете ти неволно трепват.
А името на другата жена
в мълчанието ни отеква.
Опитваш се да събереш
остатъци от мъжка сила
и тук, сега, да избереш
между любов и милост.
Душата ти неистово се бори
със страст, вина и болка.
А погледът ти трескаво ме гледа -
тъй както лекар безнадеждно болна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Вергова Все права защищены

Предложения
: ??:??