Oct 25, 2008, 10:27 AM

Любов аз никога не прося 

  Poetry » Love
999 1 12

Стоиш пред мен, навел глава.

 

Ръцете ти неволно трепват.

 

А името на другата жена

 

в  мълчанието ни  отеква.

 

Опитваш  се  да  събереш

 

остатъци  от  мъжка  сила

 

и  тук,  сега,  да избереш

 

между любов и милост.

 

 Душата  ти  неистово  се  бори

 

със  страст,  вина  и  болка.

 

А погледът ти трескаво ме гледа -

 

тъй  както лекар  безнадеждно болна.

 

Сега стани и си тръгни!

 

Бъди щастлив! Недей се връща!

 

Вратата здраво затвори!

 

Назад дори не се обръщай!

 

Без тебе тук ще си остана -

 

отшелник  на  самотен  остров.

 

Сърцето даже да гори,

 

любов аз никога не прося!

 

 

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • човек става силен чрез болките...Имай вяра и надежда,че всичко ще се оправи!
  • Мария, една е Тя, една-а-а! Любов-женски род! И колкото по-неосъществена, толкова повече стихове за нея! Поздрави от Зем и пиши още!
  • Болката е лош съветник. Любовта е велика сила. Стихът носи и двете в себе си. Понякога един изплакан стих е преражднето, от което имаме нужда, за да полетим като птици. Пожелавам ти сила и криле за полет!
    Поздрав!
  • Хубав стих!
  • ...да избереш
    между любов и милост.

    Силна е лирическата!
  • Само така!
    Не може да се проси Любовта!
    Поздравления, Миме!!!
  • Сега стани и си тръгни!
    Бъди щастлив! Недей се връща!
    Вратата здраво затвори!
    Назад дори не се обръщай!

    Това по ми хареса за финал

  • Идейно е... харесва ми замисълът.. Да ама.. не е подредено добре!
  • Хубав стих!Изплакан!
  • Много хубаво!Поздрав!
  • А името на другата жена в мълчанието ни отеква и докато шарен и красив е този свят дори изплакан в стих човек от болките расте ...и случва се ...след време с някой друг да е щастлив!
  • Харесах!
Random works
: ??:??