Mariq_Vergova (Мария Вергова) Mariq_Vergova (Мария Вергова)
30 109
Oct 25, 2008, 10:27 AM

Любов аз никога не прося

  Poetry » Love
1.2K 1 12

Стоиш пред мен, навел глава.

 

Ръцете ти неволно трепват.

 

А името на другата жена

 

в  мълчанието ни  отеква.

 

Опитваш  се  да  събереш

 

остатъци  от  мъжка  сила

 

и  тук,  сега,  да избереш

 

между любов и милост.

 

 Душата  ти  неистово  се  бори

 

със  страст,  вина  и  болка.

 

А погледът ти трескаво ме гледа -

 

тъй  както лекар  безнадеждно болна.

 

Сега стани и си тръгни!

 

Бъди щастлив! Недей се връща!

 

Вратата здраво затвори!

 

Назад дори не се обръщай!

 

Без тебе тук ще си остана -

 

отшелник  на  самотен  остров.

 

Сърцето даже да гори,

 

любов аз никога не прося!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Вергова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • sunshine_93 (Мила)
    sunshine_93 (Мила)
    човек става силен чрез болките...Имай вяра и надежда,че всичко ще се оправи!
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Мария, една е Тя, една-а-а! Любов-женски род! И колкото по-неосъществена, толкова повече стихове за нея! Поздрави от Зем и пиши още!
  • inakrein (Илияна Каракочева)
    inakrein (Илияна Каракочева)
    Болката е лош съветник. Любовта е велика сила. Стихът носи и двете в себе си. Понякога един изплакан стих е преражднето, от което имаме нужда, за да полетим като птици. Пожелавам ти сила и криле за полет!
    Поздрав!
  • aLmA_mUeRtA (Ив)
    aLmA_mUeRtA (Ив)
    Хубав стих!
  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    ...да избереш
    между любов и милост.

    Силна е лирическата!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0