Любов аз никога не прося
Стоиш пред мен, навел глава.
Ръцете ти неволно трепват.
А името на другата жена
в мълчанието ни отеква.
Опитваш се да събереш
остатъци от мъжка сила
и тук, сега, да избереш
между любов и милост.
Душата ти неистово се бори
със страст, вина и болка.
А погледът ти трескаво ме гледа -
тъй както лекар безнадеждно болна.
Сега стани и си тръгни!
Бъди щастлив! Недей се връща!
Вратата здраво затвори!
Назад дори не се обръщай!
Без тебе тук ще си остана -
отшелник на самотен остров.
Сърцето даже да гори,
любов аз никога не прося!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
