23 сент. 2016 г., 17:08  

Любов до полуда ... ;)

849 1 1



Ще бъда на клада, аз зная,
че влюбих се в тебе, отново,
и до смърт те желая,
душата – като отворена книга стои,
тялото – като огъня, силно гори!
А дъждът да изтрие
и пръстите даже не смее,
там, където са твоите нежни целувки,
снегът – пожара не ще угаси,
а вятърът, ласките да прогони,
и днес няма как, да успее!
Ти ме търсиш, желаеш,
бленуваш за мене,
като студена вода в знойния ден,
като чашата вино – омайно и буйно,
изпито на дъх, вечерта!
А аз, като на сън ще те моля, ще викам,
при мен да поспреш,
до лудост да любиш, до болка да ме обичаш,
и цялата мене, да имаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Радина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...