Ще бъда на клада, аз зная,
че влюбих се в тебе, отново,
и до смърт те желая,
душата – като отворена книга стои,
тялото – като огъня, силно гори!
А дъждът да изтрие
и пръстите даже не смее,
там, където са твоите нежни целувки,
снегът – пожара не ще угаси,
а вятърът, ласките да прогони,
и днес няма как, да успее!
Ти ме търсиш, желаеш,
бленуваш за мене,
като студена вода в знойния ден,
като чашата вино – омайно и буйно,
изпито на дъх, вечерта!
А аз, като на сън ще те моля, ще викам,
при мен да поспреш,
до лудост да любиш, до болка да ме обичаш,
и цялата мене, да имаш!