25 мар. 2012 г., 13:51

Любов и още нещо 

  Поэзия
451 0 2

Заглъхнаха твоите стъпки,

изчезна и сянката в мрака.

Студено. Побиват ме тръпки,

но още седя и те чакам.

Мълчат и бледите снимки-

усмихнат миг запечатан.

Воал от бели прашинки,

звук- тишина е разлята.

Времето сякаш застина

и тягостно сви се в гръдта ми.

Боже, кога ли ще мине?

Болка да беше в плътта ми!

Тежко ще дишам до края

и времето ще надживея,

стига от тебе да зная,

че все още вярваш във нея...

© Някоя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??