Любов и още нещо
Заглъхнаха твоите стъпки,
изчезна и сянката в мрака.
Студено. Побиват ме тръпки,
но още седя и те чакам.
Мълчат и бледите снимки-
усмихнат миг запечатан.
Воал от бели прашинки,
звук- тишина е разлята.
Времето сякаш застина
и тягостно сви се в гръдта ми.
Боже, кога ли ще мине?
Болка да беше в плътта ми!
Тежко ще дишам до края
и времето ще надживея,
стига от тебе да зная,
че все още вярваш във нея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
