Заглъхнаха твоите стъпки,
изчезна и сянката в мрака.
Студено. Побиват ме тръпки,
но още седя и те чакам.
Мълчат и бледите снимки-
усмихнат миг запечатан.
Воал от бели прашинки,
звук- тишина е разлята.
Времето сякаш застина
и тягостно сви се в гръдта ми.
Боже, кога ли ще мине?
Болка да беше в плътта ми!
Тежко ще дишам до края
и времето ще надживея,
стига от тебе да зная,
че все още вярваш във нея...
© Някоя All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
