29 сент. 2014 г., 00:32

Любов и помияр 

  Поэзия » Любовная
1615 0 5
Любов и помияр

През девет царства във десето
една любов-смело мъниче,
живяла на топло в сърцето,
но все към света вън надничала.

С мечтата да бъде голяма
приспала Ума таз хитруша,
облякла палтото на мама,
обула на татко ботушите,

отключила скришом сърцето,
разперила двете ръчички
и литнала там, накъдето
не пускал я никой да тича.

Решила на люби юнашки,
да сгрее и космоса даже,
но още на третата крачка
забила носле във паважа.

Изкълчила силно крачето,
изгубила двата ботуша,
навела главицата, клетата
и в храст нейде в парка се сгушила.

Един пес, свит там, се пробудил
и в лапи я скрил-да я сгрее.
Когато Ума, ум загубил,
най-сетне открил я, те... пеели.
 
 

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??