29 сент. 2014 г., 00:32

Любов и помияр

2K 0 5
Любов и помияр

През девет царства във десето
една любов-смело мъниче,
живяла на топло в сърцето,
но все към света вън надничала.

С мечтата да бъде голяма
приспала Ума таз хитруша,
облякла палтото на мама,
обула на татко ботушите,

отключила скришом сърцето,
разперила двете ръчички
и литнала там, накъдето
не пускал я никой да тича.

Решила на люби юнашки,
да сгрее и космоса даже,
но още на третата крачка
забила носле във паважа.

Изкълчила силно крачето,
изгубила двата ботуша,
навела главицата, клетата
и в храст нейде в парка се сгушила.

Един пес, свит там, се пробудил
и в лапи я скрил-да я сгрее.
Когато Ума, ум загубил,
най-сетне открил я, те... пеели.
    Etiquetar fotoAñadir lugar

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...