Любов и помияр
През девет царства във десето
една любов-смело мъниче,
живяла на топло в сърцето,
но все към света вън надничала.
С мечтата да бъде голяма
приспала Ума таз хитруша,
облякла палтото на мама,
обула на татко ботушите,
отключила скришом сърцето,
разперила двете ръчички
и литнала там, накъдето
не пускал я никой да тича.
Решила на люби юнашки,
да сгрее и космоса даже,
но още на третата крачка
забила носле във паважа.
Изкълчила силно крачето,
изгубила двата ботуша,
навела главицата, клетата
и в храст нейде в парка се сгушила.
Един пес, свит там, се пробудил
и в лапи я скрил-да я сгрее.
Когато Ума, ум загубил,
най-сетне открил я, те... пеели. Etiquetar fotoAñadir lugar
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени