Sep 29, 2014, 12:32 AM

Любов и помияр 

  Poetry » Love
1613 0 5
Любов и помияр

През девет царства във десето
една любов-смело мъниче,
живяла на топло в сърцето,
но все към света вън надничала.

С мечтата да бъде голяма
приспала Ума таз хитруша,
облякла палтото на мама,
обула на татко ботушите,

отключила скришом сърцето,
разперила двете ръчички
и литнала там, накъдето
не пускал я никой да тича.

Решила на люби юнашки,
да сгрее и космоса даже,
но още на третата крачка
забила носле във паважа.

Изкълчила силно крачето,
изгубила двата ботуша,
навела главицата, клетата
и в храст нейде в парка се сгушила.

Един пес, свит там, се пробудил
и в лапи я скрил-да я сгрее.
Когато Ума, ум загубил,
най-сетне открил я, те... пеели.
 
 

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??