не можеш вечно да прощаваш любовта.
И в хладните мъгливи нощи
мечтите на съня ти да разбулва тя.
Любов и вечност, запомни -
не могат заедно да съществуват.
Събуден или замечтан си ти? -
две състояния безкрайно чужди.
Спри! Недей я увенчава с вечност...
И определение не ù търси.
Спри дори за нея да мечтаеш.
Недей я търси във всеки срещнати очи.
... че, уви, е много придирчива тя!
Затова не бързай да я наречеш.
Наказваме ли я с имена...
Под псевдоними все ще идва тя.
© Вилияна Мутафова Все права защищены
Браво,Вили!
Успех!